Ново събрание на членовете на БАПК

Проф. вет. д-р Славея Кесякова

Присъствието на гризачи в предприятията на хранително вкусовата промишленост (ПХВП) крие сериозни здравни рискове от една страна, а от друга – те нанасят не малки преки и косвени икономически щети. Докато в миналото плъховете и мишките бяха нежелани в тези обекти, сега с въвеждането на HACCP / CCP – Hazard Analysis of Critical Control Points / в България, те са не допустими.

С новите изисквания се променя и стратегията за борба с тях. До скоро се считаше, че за да е успешна, тази борба трябва да бъде комплексна и да включва широк набор от методи и средства, болшинството от които на химична основа. С настъпване на ерата на екологичното отнасяне към жизнената среда, отношението към проблема вредни гризачи също претърпя метаморфоза. Сега в ПХВП проблемите с гризачите ще трябва да се решават само чрез превенция.

Подобно на всеки друг тип “борба” или контрол, първата стъпка е да се определят основните характеристики на врага – видовата принадлежност на гризачите. При това не само на тези, които са доминиращи, но и на тези, чиито популации са по малочислени.

Втората стъпка е да се определи относителната численост на доминиращата и допълнителните популации на гризачите.

Третата стъпка е да се наблюдават ретроспективни данни по тези два показателя за по продължителен период от време, чрез който да се прецени нивото на ефективност и компетентност на провеждания контрол до момента.

Както при всеки друг тип анализ на санитарния риск и по отношение на гризачите е необходимо да се проучат и определят критичните точки, в които е възможно те да създадат проблеми. Това е следващата, четвърта стъпка в осъществяването на превенция от гризачи. Съблюдаването на тази четвърта стъпка – установяването на критичните по отношение на гризачи точки във всяко отделно предприятие на ХВП е най актуалната и значима от цялата съвкупност от мерки срещу плъховете и мишките. В болшинството от предприятията и днес могат да се видят табла, поставени в рамки в административната част, критичните по отношение на гризачите точки. Този тип табла отчитат актив пред контролните органи, но реално в този си вид са напълно ненужни. Защото гризачите са живи и подвижни организми, достатъчно пластични, за да се ориентират към други пътища, ако сме им затворили предишните. Следователно схемата не се нуждае от рамка, а трябва да бъде с променлив характер, отразяващ настъпващите промени в поведението на популациите на гризачите. Именно тук проличава отговорността и компетентността на дератизаторите.

Петата стъпка в оценката на риска от гризачи в ПХВП е осъществяването на конкретна преценка ефективността на контрола върху гризачите към настоящия момент вътре и извън застроената територия по съответни критерии и параметри. Тази преценка включва, както нивото и качеството на превантивните дератизации в откритите прилежащи територии, така и успеваемостта на превенцията от навлизане на гризачи в производствените помещения.

За да бъде възможна такава преценка е необходимо провеждане на постоянен мониторинг върху проблема гризачи в тези предприятия. Необходимостта от въвеждане на унифицирани критерии със съответни параметри при провеждането на такъв мониторинг в ПХВП е очевидна. Най общо казано показателите или критериите за характеристика състоянието и развитието на популациите на гризачите и оценка на риска от тях формират 2 групи: качествени и количествени. Качествените критерии са тези, които характеризират особеностите на популациите: времето на забелязване на първите гризачи и формиране на популация, видов състав, териториалното им разпределение в обекта, проблемни, по отношение на гризачи, сектори. Данните, които се събират по тези критерии обикновено имат описателен характер и трудно могат да бъдат приведени в цифров израз.
Количествените признаци на проблема “вредни гризачи” са: съотношението между доминиращите и допълнителни видове гризачи, относителната им численост, популационна структура и динамика на размножителния им процес.
Чрез изследване на корелационната зависимост между данните от мониторинга върху количествените и качествени признаци може да се прогнозира развитието на проблема “вредни гризачи” в предприятието и да се прави оценка на санитарният риск. Както във всички други области и в дератизацията могат и трябва да навлизат математически и статистически методи, чрез които да се стига до конкретен цифров израз на зависимостите и нивото на риск. Чрез тях ще е възможно да се търсят корелационни взаимовръзки и правят прогнозни оценки на настоящи и бъдещи проблеми с гризачите в ПХВП.
Време е да се направи завой към научно обосновани, комплексни и трайно заложени във времето нови подходи, съответстващи на постиженията на науката и адекватни на съвременните изисквания в борбата с гризачите.